Дело C-198/98: Everson и Barrass, Заключение от 9 септември 1999 г.

Когато: (i) служител работи в една държава членка за работодател, учреден в друга държава членка; и (ii) работодателят има клон в държавата членка, в която служителят работи, и този клон е регистриран съгласно националните разпоредби за прилагане на Директива 89/666/ЕИО (Единадесета директива относно дружественото право), макар че не е учреден и няма правосубектност, отделна от тази на работодателя, в тази държава членка; и (iii) както работодателят, така и служителят са длъжни да правят социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която служителят работи, съгласно член 3 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, кое гаранционно учреждение е отговорно за дължимите по този начин плащания; дали това е: (a) гаранционното учреждение в държавата членка, в която са започнати производствата по несъстоятелност, или (b) гаранционното учреждение в държавата членка, в която служителят работи и в която работодателят има постоянно търговско присъствие?