Дело C-397/96: Kordel и др., Съдебно решение от 21 септември 1999 г.

Следва ли член 93, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че признаването от държавите членки обхваща съдържанието на суброгираните права, както са определени в друга държава членка (в случая, от втората алинея на член 232 от Люксембургския кодекс за социално осигуряване, която във връзка със съответния великодукален регламент предвижда, че претенцията, към която пенсионният фонд се суброгира, е в размер на капиталовата стойност на покритието минус натрупаните законови права), или се отнася само до самата суброгация?

Изключват ли разпоредби, които възпрепятстват институция на държава членка, отговорна за изплащането на обезщетения по смисъла на член 93, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, да се суброгира в правото на лице, получаващо обезщетения, да предяви иск за обезщетение срещу лице, отговорно за причиняване на вреда в друга държава членка, или възпрепятстват такава институция да упражни това право, също така правото на регрес на институцията срещу третото лице, когато разпоредбите са на държавата членка, към която принадлежи институцията (разпоредбата в случая е член 4 от регламента за прилагане на член 232 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която при смърт на лице, имащо право на пенсия, не се упражнява право на регрес срещу отговорни трети лица)?