Дело C-65/98: Eyüp, Заключение от 18 ноември 1999 г.

1) Следва ли понятието „членове на семейството“ по първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция да се тълкува в смисъл, че партньорът (във връзка, наподобяваща брак, без формална брачна връзка) на турски работник също отговаря на съответните обективни изисквания?
2) Ако партньорът не следва да се счита за член на семейството:
Следва ли второто тире на първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че за да бъдат изпълнени обективните изисквания, формалната брачна връзка между турския работник и члена на семейството трябва да е продължила пет години без прекъсване, или е допустимо периодите, през които е имало формална брачна връзка, да бъдат прекъснати от многогодишно съжителство с един и същ партньор?
3) Следва ли второто тире на първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че формалното прекратяване на брачната връзка (например чрез развод) с турския работник заличава всички предходни периоди на изпълнение, като член на семейството, на условията относно времето?
4) Изисква ли правото на Общността правата, произтичащи пряко от членове 6 и 7 от Решение № 1/80 в държава членка за групата лица, посочени в тях, да бъдат защитени чрез осигуряване на временна правна защита в определени случаи под формата на положителни (предписващи) временни мерки?
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори положително:
Необходимо ли е положителни (предписващи) временни мерки на основание правото на Общността да предвиждат, че в определени случаи (когато заявителят се позовава на права по членове 6 и 7 от Решение № 1/80) свободата на движение, търсена на основание Споразумението за асоцииране, се предоставя временно за времето на производството пред компетентния административен орган, пред съда, който преразглежда решението на този орган, или пред Съда на Европейските общности при отправяне на преюдициално запитване, до окончателното предоставяне на правна защита, за да се предотвратят сериозни и непоправими вреди, и представлява ли фактът, че обвързващо решение дали са изпълнени обективните изисквания за свободно движение по Споразумението за асоцииране не се взема незабавно, а на по-късен етап в определени случаи, такава вреда?