Дело C-213/99: de Andrade, Заключение от 21 септември 2000 г.

1) Съвместима ли е националната административна митническа процедура с член 53 от Митническия кодекс на ЕО, и по-специално с член 53, параграф 1, доколкото предвижда, че стоки, които не са били експедирани в рамките на установените в закона срокове, автоматично и без предварително уведомление попадат под процедурата за неекспедирани стоки (продажба)?
2) Доколкото националната административна митническа процедура предвижда, че националните митнически органи като единствена мярка (така да се каже автоматично) трябва да прилагат процедурата за неекспедирани стоки, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за непропорционална мярка, която нарушава правото на защита на данъкоплатците и представлява пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че мярката, прилагана автоматично, може да бъде взета незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за складиране, дори без да бъде уведомен вносителят на стоките?
3) Нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на ЕО, като незабавно поставя стоките за „продажба“ без предварително уведомление?
4) Нарушава ли националната административна митническа процедура член 243 от Митническия кодекс на ЕО, доколкото не предвижда никакво задължително уведомление във връзка с процедурата за неекспедирани стоки, съгласно член 638 и следващите от митническия регламент?
5) Доколкото таксата за неекспедирани стоки, предвидена в член 638 и следващите от митническия регламент, трябва да се квалифицира като процесуална административна санкция (становището, възприето в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на облагане с ДДС?
6) Ако се приеме становището, изложено в петия въпрос (съгласно което таксата представлява административна санкция), може ли обстоятелството, че таксата се начислява на „ad valorem“ (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вината на търговеца или към такси, които митническите органи конкретно са понесли във връзка с мерки за осигуряване на надзор, складиране и други въпроси, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7) Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е с характер на санкция, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?