Дело C-381/99: Brunnhofer, Заключение от 15 март 2001 г.

1) При преценката дали работата е „еднаква работа“ или представлява „същата длъжност“ по смисъла на член 119 (сега член 141) от Договора за ЕО или е „същата работа“ или „работа, на която се придава еднаква стойност“ по смисъла на Директива 75/117/ЕИО, достатъчно ли е, когато индивидуалните трудови договори предвиждат добавки към възнаграждението, определено с колективен трудов договор, да се установи дали двамата сравнявани работници са класифицирани в една и съща длъжностна категория по колективния трудов договор?
2) Ако отговорът на въпрос 1(a) е отрицателен: В описаната в въпрос 1(a) ситуация, представлява ли същата класификация по колективния трудов договор доказателство за еднаква работа или работа с еднаква стойност по смисъла на член 119 (сега член 141) от Договора и на Директива 75/117/ЕИО, с което се възлага на работодателя да докаже, че работата е различна?
3) Може ли работодателят да се позовава на обстоятелства, които не са взети предвид в колективните трудови договори, за да оправдае разлика във възнаграждението?
4) Ако отговорът на въпрос 1(a) или 1(b) е положителен: Приложимо ли е това и когато класификацията в длъжностната категория по колективния трудов договор се основава на много общо формулирано длъжностно описание?
5) Основават ли се член 119 (сега член 141) от Договора и Директива 75/117/ЕИО на определение на „работник“, което е уеднаквено поне дотолкова, доколкото задълженията на работника по трудовия договор зависят не само от общо определени стандарти, но и от индивидуалните способности на работника?
6) Следва ли член 119 (сега член 141) от Договора и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че определянето на различно възнаграждение може да бъде обективно оправдано от обстоятелства, които могат да бъдат установени само ex post facto, като например конкретното изпълнение на работата от даден работник?