Дело C-257/99: Barkoci и Malik, Съдебно решение от 27 септември 2001 г.

Дали член 45, параграф 3 от Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Чешката република, от друга страна, може да бъде позоваван от отделно лице пред национален съд в приемащата държава членка, независимо от това, че органите на тази държава остават компетентни да прилагат спрямо чешки гражданин, който се позовава на тази разпоредба, законите и подзаконовите актове относно влизането, пребиваването и установяването, съгласно член 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране?

Дали, с оглед на член 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране, член 45, параграф 3 от това споразумение е в състояние да предостави на чешки гражданин право да влезе в държава членка, в която той желае да се установи като самостоятелно заето лице по силата на това споразумение, и по-специално дали разпоредбите на споразумението изключват национални правила, които: изискват от чешки гражданин, преди да напусне за приемащата държава членка, да получи разрешение за влизане, предоставянето на което е предмет на проверка на съществени изисквания като тези, предвидени в параграф 212 от Правилата за имиграция; и предвиждат, че компетентните органи на тази държава, при упражняване на дискреционните си правомощия по отношение на заявления за влизане с цел установяване, подадени по силата на това споразумение при пристигането в тази държава от чешки граждани без разрешение за влизане, могат да предоставят разрешение за влизане на основание, различно от Правилата за имиграция, само ако заявлението ясно и явно отговаря на същите съществени критерии, които се прилагат към заявлението за разрешение за влизане?

Дали членове 45, параграф 3 и 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране, разглеждани заедно, по принцип изключват система на предварителен национален контрол, която прави издаването от компетентните имиграционни органи на разрешение за влизане зависимо от условието кандидатът да докаже, че действително възнамерява да упражнява дейност като самостоятелно заето лице, без едновременно да влиза в трудово правоотношение или да ползва обществени средства, и че разполага от самото начало с достатъчно финансови ресурси и има разумни шансове за успех?

Дали условието, предвидено в края на първото изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране, следва да се тълкува в смисъл, че задължението, наложено на чешки гражданин от имиграционното законодателство на приемащата държава членка, преди заминаването му за тази държава, да получи разрешение за влизане в държавата си на пребиваване, предоставянето на което е предмет на проверка на съществени изисквания, няма нито за цел, нито като последица да направи невъзможно или прекомерно трудно за чешките граждани упражняването на правата, предоставени им по член 45, параграф 3 от това споразумение, при условие че компетентните органи на приемащата държава членка упражняват дискреционните си правомощия по отношение на заявления за разрешение за влизане с цел установяване, подадени по силата на това споразумение при влизане в тази държава, по такъв начин, че разрешение за влизане може да бъде предоставено на чешки гражданин, който няма разрешение за влизане, на основание, различно от Правилата за имиграция, ако неговото заявление ясно и явно отговаря на същите съществени изисквания, които биха били приложени, ако беше поискал разрешение за влизане в Чешката република.