Дело C-50/98: Oliveira Rocha, Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.

Пречат ли член 59 от Договора (сега, след изменението, член 49 ЕО) и член 60 от Договора (сега член 50 ЕО) на държава членка да налага национални разпоредби, като тези, предвидени в първото изречение на параграф 1, алинея 3 от Arbeitnehmerentsendegesetz (германския закон за командироването на работници), гарантиращи право на платен отпуск за командировани работници, на предприятие, установено в друга държава членка, което предоставя услуги в първата държава членка чрез командироване на работници за тази цел, при условие че: (i) работниците не се ползват със съществено сходна степен на защита съгласно законодателството на държавата членка, в която е установен техният работодател, така че прилагането на националните разпоредби на първата държава членка предоставя действителна полза на съответните работници, която значително увеличава тяхната социална защита, и (ii) прилагането на тези разпоредби от първата държава членка е пропорционално на преследваната цел от обществен интерес?

Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на разширяването на приложението на разпоредбите на държава членка, които предвиждат по-дълъг период на платен отпуск от този, предвиден в Директива 93/104/ЕО, относно определени аспекти на организацията на работното време, необходим за социалната защита на строителните работници, върху работници, командировани в тази държава членка от доставчици на услуги в строителния сектор, установени в други държави членки, по време на периода на командироване?

Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на национални разпоредби, които позволяват предприятия, установени във Федерална република Германия, да искат възстановяване на разходите за отпуск и надбавки за отпуск от фонда за платен отпуск, докато не предвиждат такова искане за предприятия, установени в други държави членки, а вместо това предвиждат пряко вземане от командированите работници срещу фонда, доколкото това е оправдано от обективни разлики между предприятията, установени във Федерална република Германия, и тези, установени в други държави членки?

Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на национални разпоредби, които изискват от работодатели, установени извън Федерална република Германия, да предоставят повече информация на фонда за платен отпуск, отколкото работодатели, установени в Германия, като се има предвид принципът на пропорционалност и обективните разлики между положението на предприятията, установени в Германия, и тези, установени извън Германия?

Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на прилагането на схема за платен отпуск на държава членка към всички предприятия, установени в други държави членки, предоставящи услуги в строителната индустрия в първата държава членка, когато предприятия, установени в първата държава членка, само част от чиято дейност се осъществява в тази индустрия, не са всички обхванати от тази схема по отношение на работниците си, заети в тази индустрия?