Дело C-371/99: Liberexim, Заключение от 27 ноември 2001 г.

1) Какво следва да се разбира под израза „престават да бъдат обект на“ външния транзитен режим по смисъла на член 7, параграф 3 от Шестата директива, ако това преставане не настъпва по редовен начин — тоест по начин, различен от декларирането на стоките за свободно обращение: а) дали това е първата операция, която по отношение на стоките е извършена в противоречие с някоя разпоредба, свързана с този режим, и има ли значение дали при тази операция съществува намерение стоките — наред с другото чрез завършване на операцията — да бъдат пуснати в обращение в Общността в противоречие с тази разпоредба; или б) дали такова преставане настъпва (само) когато стоките — в настоящия случай след разпломбиране — са разтоварени от превозното средство, без да е изпълнено задължението за представяне на стоките с документация в митническото учреждение на местоназначение съгласно член 22, параграф 1 от Регламент № 2726/90; има ли значение дали при тази операция съществува намерение стоките — наред с другото чрез завършване на операцията — да бъдат пуснати в обращение в Общността в противоречие с разпоредбите на Общността; или в) следва ли изразът „престават да бъдат обект на“ да се тълкува като отнасящ се до съвкупността от операциите, които водят до пускането на стоките в обращение в Общността по нерегулярен начин

2) Ако отговорът на първия въпрос е съгласно буква в), къде настъпва това преставане; настъпва ли то на мястото, където е извършена първата нередовна операция, или на мястото, където е извършена последваща операция, по-специално мястото, където стоките — в настоящия случай след разпломбиране — са разтоварени от превозното средство?