Дело C-388/00: Radiosistemi, Съдебно решение от 20 юни 2002 г.

Пречи ли правото на Общността, включително и с оглед на неговите основни принципи, за които няма първичен текстов източник, на законодателство и/или национална административна практика, които — в рамките на система, при която въпросите, свързани с процедурите за оценка на съответствието за целите на пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на радиооборудване, са делегирани на административните органи, които решават по свое усмотрение — възпрепятстват икономическите оператори да внасят, пускат на пазара или държат на склад с цел продажба радиооборудване, което не е преминало национално одобрение по тип, и които не допускат други, също толкова надеждни, но по-малко обременителни доказателства за съответствие на това оборудване с изискванията относно правилното използване на разрешените по националното право радиочестоти?

Дава ли Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. права на частноправни субекти, на които те могат да се позовават пред националните съдилища, когато самата директива не е формално транспонирана в националното право и срокът за такава транспозиция вече е изтекъл

Ако този въпрос получи утвърдителен отговор, съвместимо ли е с член 7, параграф 2 от Директива 1999/5/ЕО поддържането в сила на законодателство и/или административна практика, които след 8 април 2000 г. забраняват пускането на пазара и/или въвеждането в експлоатация на радиооборудване, което не носи национален знак за одобрение по тип, когато е потвърдено, че това оборудване използва ефективно и правилно разрешените по националното право радиочестоти или когато лесно може да се провери, че това е така?

Как следва да се тълкува понятието „мярка“ по смисъла на член 1 от Решение № 3052/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1995 г. и обхваща ли това понятие ситуацията, при която административните органи, след като са иззели определен модел или вид продукт, който се търгува законно в друга държава членка, продължават да го задържат, след като компетентните национални органи са установили, че продуктът отговаря както на националното, така и на общностното законодателство, т.е. след като са изпълнени доказателствените цели, оправдаващи първоначалното изземване?

Съвместими ли са с правото на Общността, по-специално с принципите на недискриминация и пропорционалност, санкции като предвидените в член 399 от Италианския пощенски кодекс (Codice Postale Italiano, утвърден с Президентски декрет № 156 от 1973 г.)?