Дело C-218/01: Henkel, Заключение от 14 януари 2003 г.

1. В случай на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които обикновено се търгуват в опакована форма (например течности), следва ли опаковката на стоките да се приравни към формата на стоките за целите на правото на марките по такъв начин, че: (a) опаковката на стоките да се счита за форма на стоките по смисъла на член 3, параграф 1, буква е) от Директивата; и (b) опаковката на стоките може да служи за обозначаване на (външното) качество на опакованите стоки по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директивата

2. В случай на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които обикновено се търгуват в опакована форма, зависи ли установяването на отличителен характер по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директивата от това дали средният потребител, който е достатъчно информиран, внимателен и съобразителен, е в състояние да разпознае характерните особености на заявената триизмерна марка, които се различават от нормата или обичая в сектора и поради това са решаващи за способността ѝ да служи като указание за произход, дори без да извършва аналитичен или сравнителен преглед и без да обръща особено внимание

3. Може ли необходимата оценка на отличителния характер да се извърши единствено въз основа на съответните национални търговски възприятия, без да е необходимо допълнително официално разследване за установяване дали и до каква степен идентични или сравними марки са били регистрирани или отказани за регистрация в други държави членки на Европейския съюз?