Дело C-245/00: SENA, Съдебно решение от 6 февруари 2003 г.

Явява ли се понятието „справедливо възнаграждение“, използвано в член 8, параграф 2 от Директива 92/100, понятие от правото на Общността, което трябва да се тълкува и прилага по един и същ начин във всички държави членки на Европейската общност?

Ако да:
а) Какви са критериите за определяне на размера на такова справедливо възнаграждение?
б) Следва ли да се вземат предвид нивата на възнаграждение, които са били договорени или обичайни между съответните организации преди влизането в сила на директивата в съответната държава членка?
в) Трябва ли или може ли да се вземат предвид очакванията на заинтересованите лица към момента на приемане на националното законодателство за прилагане на директивата относно размера на възнаграждението?
г) Следва ли да се вземат предвид нивата на възнаграждение за излъчвания, плащани по авторското право за музика от излъчващите организации?
д) Трябва ли възнаграждението да се свързва с потенциалния брой слушатели или зрители, или с действителния брой, или частично с едните и частично с другите и ако да, в каква пропорция?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, означава ли това, че държавите членки са напълно свободни да определят критериите за определяне на справедливото възнаграждение

Или тази свобода е подчинена на определени ограничения и ако да, какви са тези ограничения?