Дело C-397/01: Pfeiffer и др., Заключение от 6 май 2003 г.

1) (a) Следва ли позоваването в член 1, параграф 3 от Директива 93/104/ЕО на Съвета ... на член 2, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година относно въвеждането на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа, съгласно което разпоредбите на директивите не се прилагат, когато особеностите на определени специфични дейности в службите за гражданска защита неизбежно противоречат на тяхното прилагане, да се тълкува в смисъл, че дейността на ищеца, който е квалифициран работник в службата за спешна медицинска помощ, попада в този обхват на изключение?
1) (b) Изключва ли понятието „пътен транспорт“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 93/104/ЕО от приложното поле на директивата само онези дейности по управление на превозни средства, при които по своята същност се изминават големи разстояния и при които работното време не може да бъде фиксирано поради непредвидимостта на евентуални затруднения, или, алтернативно, включва и услугите по спешна помощ с превозни средства, които включват, поне отчасти, управление на такива превозни средства и грижа за пациентите по време на пътуването?
2) С оглед на решението по дело Simap, изисква ли член 18, параграф 1, буква б), подточка i) от Директива 93/104/ЕО изричното съгласие на работника, за да се удължи седмичното работно време над 48 часа, или е достатъчно, ако в трудовия договор е уговорено, че условията на труд са тези, установени с колективни трудови договори, които позволяват удължаване на седмичното работно време над 48 часа средно?
3) Достатъчно точна и безусловна ли е формулировката на член 6 от Директива 93/104/ЕО, за да може да бъде позовавана от частноправни субекти пред националните съдилища, когато държавата не е транспонирала правилно директивата в националното право?