Дело C-14/02: ATRAL, Съдебно решение от 8 май 2003 г.

1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета, Директива 89/336/ЕИО и Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че
а) се прилагат по отношение на алармени системи и централи, по-специално такива, които използват радиовръзки – обикновено наричани „безжични“ алармени системи,
б) и в случай на положителен отговор, че представляват достатъчна хармонизация на областта, така че националните разпоредби относно същата област, като например член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., задължително трябва да съответстват на директивите?

2) Ако на първия въпрос се отговори положително:
а) Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО, член 5 от Директива 89/336/ЕИО и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраняват национални разпоредби, които – като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г. – обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от процедура за предварително одобрение на части от тези алармени системи и централи, които отговарят на разпоредбите на горепосочените директиви?
б) Следва ли Директива 73/23/ЕИО, 89/336/ЕИО и 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че по отношение на алармени системи и централи определят съществените изисквания в областта на електрическата безопасност, електромагнитната съвместимост и радиосъоръженията и съответно са пречка за национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и централи от други изисквания, различни от тези, предвидени в посочените директиви?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи, които не са предмет на мерки за хармонизация на Общността, да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект дава възможност на държавите членки да приемат национални разпоредби – като наредбата от 23 април 1999 г. – които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – които държавата членка счита, че не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, или с други думи, без конкретно да докаже нито реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания, нито обстоятелството, че тези изисквания вече не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, и без да докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?

3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
а) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които ограничават принципа на взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара в държава членка, вместо да прилагат принципа на взаимно признаване към самите алармени системи и централи?
б) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., които изискват процедура за одобрение преди пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 2, параграф 2 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват национален знак за съответствие да бъде поставен върху алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
д) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – или с други думи, без конкретно да се докаже реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания и без да се докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?