Дело C-317/01: Abatay и др., Заключение от 13 май 2003 г.

1) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка на Общността да въвежда национални разпоредби, които, в сравнение с положението по националното право към 1 декември 1980 г., предвиждат нови ограничения за достъп до пазара на труда за турски работници по принцип, или забраната за въвеждане на нови ограничения по член 13 от Решение № 1/80 се отнася само до момента, в който работникът за първи път е законно нает?
2) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се прилага и за работници, наети в Турция, които като шофьори на камиони, извършващи международен транспорт, редовно преминават през държава членка на Общността, без да принадлежат към легитимната работна сила на тази държава членка?
3) Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че: (a) турски работник има право да се позове на ограничение на свободата на предоставяне на услуги, което е в противоречие с Допълнителния протокол

(b) ново ограничение на свободата на предоставяне на услуги съществува и когато държава членка на Общността, от влизането в сила на Допълнителния протокол, ограничава достъпа на турски работници до пазара на труда и по този начин възпрепятства свободата на предоставяне на услуги от страна на предприемачи, които ги наемат?
4) Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че има ограничение на свободата на предоставяне на услуги, когато държава членка на Общността премахва съществуващо освобождаване от изискването за разрешение за работа за турски шофьори, заети в международен транспорт, които са наети от (турски) работодател със седалище в Турция?
5) Отнася ли се такова ограничение изключително до свободата на предоставяне на услуги или се отнася също или само до условията за достъп до заетост по смисъла на член 13 от Решение № 1/80?