Дело C-264/01: AOK-Bundesverband и др., Заключение от 22 май 2003 г.

1) Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че водещите сдружения на законните здравноосигурителни фондове на държава членка трябва да се считат за сдружения на предприятия или, когато водещото сдружение е също така пряк доставчик на законно здравно осигуряване, за предприятия по смисъла на член 81 ЕО, когато те съвместно определят приложимото равнище на единни фиксирани суми за лекарствени продукти в държавата членка, като тези суми представляват най-високата цена, на която законните здравноосигурителни фондове, които са длъжни да предоставят натурални обезщетения на осигурените лица, ще закупуват и заплащат лекарствени продукти и по този начин ограничават своята отговорност към осигурените лица?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) следва ли определянето на фиксирани суми, както е описано в [въпрос] 1 по-горе, да се счита за споразумения (или решения) на водещите сдружения на законните здравноосигурителни фондове, които ограничават конкуренцията, по-специално по смисъла на член 81, параграф 1, буква а) ЕО, и са забранени от член 81 ЕО?
б) следва ли на въпрос 2(а) да се отговори положително поне когато целта на регламента относно фиксираните суми е, наред с другото, да се използват всички резерви на производителите на лекарствени продукти по отношение на икономичността на продажната цена, а прилагането на регламента относно фиксираните суми в държавата членка досега е имало ефект, че около 93% от предлаганите на пазара опаковки на готови лекарствени продукти, попадащи в обхвата на регламентите относно фиксираните суми, сега не надвишават определената за тях сума?
3) Ако отговорът на някой от въпросите в [въпрос] 2 по-горе е положителен:
Може ли система на фиксирани суми, както е описано във въпроси 1 и 2, да бъде изключена от приложението на член 81 ЕО по силата на член 86, параграф 2 ЕО, първо изречение, дори когато при определянето на фиксираните суми водещите сдружения на законните здравноосигурителни фондове представляват най-големите купувачи на пазара на лекарствени продукти, които взети заедно доминират на пазара, и би било възможно, като решение на проблема с намаляването на разходите в здравния сектор, да се предостави правомощието за определяне на такива фиксирани суми на институция, различна от участник на пазара на лекарствени продукти, по-специално на федералното правителство или федерален министър?
4) Ако отговорът на въпрос 3 също е положителен:
а) какви условия трябва да бъдат изложени и доказани от водещите сдружения на законните здравноосигурителни фондове, за да могат да бъдат изключени по силата на член 86, параграф 2 ЕО, първо изречение, по отношение на определянето на фиксирани суми

или
б) изключва ли предоставянето на изключение по член 86, параграф 2 ЕО, първо изречение, във всеки случай член 86, параграф 2 ЕО, второ изречение, поради ефектите, които системата на фиксираните суми има върху търговията?
1. Следва ли членове 81 и 82 ЕО да се тълкуват в смисъл, че изключват национални разпоредби, съгласно които националните водещи сдружения на законните здравноосигурителни фондове определят задължителни максимални суми за всички законни здравноосигурителни фондове и компенсаторни здравноосигурителни фондове, до които фондовете поемат разходите за лекарства, когато законодателят определя критериите, по които се изчисляват максималните суми, като по-специално предвижда, че фиксираните суми трябва да осигуряват цялостно и гарантирано качество на лечението на осигурените лица, както и адекватен набор от терапевтични алтернативи, а определянето подлежи на цялостен съдебен контрол, който може да бъде иницииран както от осигурените лица, така и от засегнатите производители на продукти?
2. Ако на въпрос 1 се отговори положително:
Освобождава ли член 86, параграф 2 ЕО такова определяне от приложението на членове 81 и 82 ЕО, когато целта на определянето е да се защити, по начина, предвиден в параграф 35 SGB V, схема за здравно осигуряване, чието съществуване е застрашено от значително увеличение на разходите?
3. Ако на въпрос 1 се отговори положително, а на въпрос 2 – отрицателно:
Носият ли водещи сдружения като ответниците отговорност по правото на Общността за обезщетение и за забрана, дори когато при определянето на максималните суми следват законова директива, независимо че националното право не предвижда никаква санкция за отказ да съдействат при вземането на такова решение?