Дело C-64/00: Hydro Seafood, Съдебно решение от 10 юли 2003 г.

1. Когато, в изпълнение на задължение по Директива 93/53/ЕИО за прилагане на мерки за контрол при възникване на заболяване от списък II в одобрено стопанство или в одобрена зона, държава членка приема вътрешна мярка, чието прилагане води до унищожаване и клане на риби, следва ли принципите на правото на Общността, отнасящи се до защитата на основните права, по-специално правото на собственост, да се тълкуват в смисъл, че възлагат на държавата членка задължение да приеме мерки, предвиждащи изплащане на обезщетение:

а) на собственик на риби, които са унищожени; и

б) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик?

2. Ако държавата членка е длъжна да приеме такива мерки, кои са критериите за тълкуване, които националният съд трябва да използва, за да определи дали приетите мерки са съвместими с основните права, по-специално с правото на собственост, които Съдът гарантира и които произтичат по-специално от Европейската конвенция за правата на човека?

3. По-специално, изискват ли критериите да се прави разлика между ситуацията, при която избухването на заболяването се дължи на вина на собственика на рибите, и ситуацията, при която собственикът не е виновен?

4. Не е ли Директива 93/53/ЕИО невалидна поради нарушение на основното право на собственост, тъй като не предвижда изплащане на обезщетение на (а) собственик на риби, които са унищожени, и (б) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик, в обстоятелства, при които е потвърдено избухване на ISA?