Дело C-338/00: Volkswagen/Комисия, Съдебно решение от 18 септември 2003 г.

Съвместимо ли е правилото за 3% бонус, при което италианските дилъри получават намаление на бонуса, ако повече от 15% от продажбите им са извън договорната територия, с член 85 от Договора за ЕИО (сега член 81 ЕО) и попада ли то в обхвата на Регламент № 123/85?

Може ли ограничаването на доставките за италианския пазар да се квалифицира като едностранна мярка, която не попада в обхвата на забраната за споразумения и съгласувани практики по член 81 ЕО?

Правилно ли е взето предвид бонусната система при определяне на размера на глобата, с оглед на член 15, параграф 5, буква а) от Регламент № 17?

Спазени ли са изискванията за установяване на умисъл по член 15, параграф 2 от Регламент № 17 при налагане на санкция за нарушение на конкуренцията?

Допустимо ли е Съдът на първа инстанция да се основава на факти, различни от тези, на които се основава оспорваното решение на Комисията?

Гарантирано ли е правото на справедлив процес (право на защита), когато Съдът на първа инстанция използва жалби на потребители, по които жалбоподателят не е могъл да изрази становище в административното производство?

Достатъчно мотивирано ли е оспорваното решение на Комисията по смисъла на член 190 от Договора за ЕИО (сега член 253 ЕО)?

Достатъчно мотивирано ли е определянето на размера на глобата от Съда на първа инстанция?

Може ли преждевременното оповестяване на проекта на решение от компетентния комисар да доведе до незаконосъобразност на оспорваното решение?