Дело C-224/01: Köbler, Съдебно решение от 30 септември 2003 г.

Принципът, съгласно който държавите членки са длъжни да обезщетят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на правото на Общността, за които те носят отговорност, приложим ли е също така, когато твърдяното нарушение произтича от решение на съд, постановяващ като последна инстанция, и ако да, за правния ред на всяка държава членка ли е да определи съда, компетентен да разглежда спорове относно такова обезщетение?

Трябва ли член 48 от Договора (сега, след изменението, член 39 ЕО) и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето, при условия като предвидените в член 50a от Gehaltsgesetz 1956 (Закон за възнагражденията от 1956 г.), изменен през 1997 г., на специална добавка за прослужено време, която според тълкуването на Verwaltungsgerichtshof (Австрия) в решението му от 24 юни 1998 г. представлява бонус за лоялност?

Има ли нарушение на правото на Общността, като това, произтичащо при обстоятелствата по главното производство от решението на Verwaltungsgerichtshof от 24 юни 1998 г., необходимия явен характер, за да възникне отговорност на държава членка по правото на Общността за решение на един от нейните съдилища, постановяващ като последна инстанция?