Дело C-413/01: Ninni-Orasche, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

1. Може ли фактът, че гражданин на държава членка е работил за кратък период (два месеца и половина), определен предварително, в държава членка, на която не е гражданин, да му придаде статут на работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕО?

Когато се определя дали той е работник в този смисъл в такъв случай, имат ли значение някое от следните обстоятелства:
(i) фактът, че е започнал работа едва няколко години след влизането си в приемащата държава членка;
(ii) фактът, че малко след края на краткосрочния си трудов договор е станал допустим за прием в университет в приемащата държава членка поради завършване на образованието си в държавата на произход;
(iii) фактът, че е опитал да намери нова работа в периода между края на краткосрочния трудов договор и започването на обучението си?

2. Ако той е (мигриращ) работник по първия въпрос:
(a) Представлява ли прекратяването поради изтичане на срока на трудово правоотношение, което от самото начало е било ограничено до определен срок, доброволно прекратяване?
(b) Ако е така, при преценката дали прекратяването на трудовото правоотношение е било доброволно или недоброволно, имат ли значение някое от следните обстоятелства, сами по себе си или във връзка с други фактори, посочени тук:
(i) фактът, че малко след прекратяването на трудовото правоотношение е станал допустим за прием в университет в приемащата държава членка поради завършване на образованието си в държавата на произход и/или
(ii) веднага след прекратяването на трудовото правоотношение до започването на обучението си е търсил друга работа

Има ли значение за отговора на този въпрос дали другата търсена работа представлява вид продължение на същото (ниско) ниво на работата, която е извършвал за определен срок, или работа, която съответства на по-високото ниво на образование, придобито междувременно?