Дело C-222/02: Paul и др., Заключение от 25 ноември 2003 г.

1. Предоставят ли разпоредбите на членове 3 и 7 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити... на вложителя, освен правото да получи обезщетение от схема за гарантиране на депозити до размера, посочен в член 7, параграф 1, в случай на недостъпност на неговия депозит, и по-широко право да изисква компетентните органи да се възползват от мерките, посочени в член 3, параграфи 2—5, и при необходимост да отнемат разрешението на кредитната институция?

Доколкото такова право се предоставя на вложителя, включва ли то също така правото да претендира обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия на компетентните органи, над размера, посочен в член 7, параграф 1 от директивата?

2. Предоставят ли разпоредбите, изброени по-долу, на директиви, хармонизиращи правото относно пруденциалния надзор върху банките — поотделно или в съвкупност и ако да, от коя дата нататък — на спестителя и инвеститора права, съгласно които компетентните органи на държавите членки трябва да предприемат пруденциални надзорни мерки, с които са натоварени от тези директиви, в интерес на тази категория лица и трябва да носят отговорност за всяко неправомерно действие,

или Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити съдържа изчерпателен набор от специални разпоредби за всички случаи на недостъпност на депозити?

— Първа директива 77/780/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и осъществяването на дейността на кредитните институции...: член 6, параграф 1, четвърто и дванадесето съображение от преамбюла;

— Втора директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и осъществяването на дейността на кредитните институции и за изменение на Директива 77/780/ЕИО...: членове 3, 4—7, 10—17, единадесето съображение от преамбюла;

— Директива 89/299/ЕИО на Съвета от 17 април 1989 година относно собствените средства на кредитните институции...: член 7 във връзка с членове 2—6;

— Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 1995 година...: петнадесето съображение от преамбюла.

Дават ли Директиви

— 92/30/ЕИО на Съвета от 6 април 1992 година относно надзора върху кредитните институции на консолидирана основа...: единадесето съображение от преамбюла;

— 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 година относно адекватността на капитала на инвестиционните фирми и кредитните институции...: осмо съображение от преамбюла;

— 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 година относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа:... второ, пето, двадесет и девето, тридесет и второ, четиридесет и първо и четиридесет и второ съображение;

помощ при тълкуването с оглед на отговора на горния въпрос, независимо от това дали съдържат приложимо право в настоящия случай?

3. Ако Съдът приеме, че всички или някои от посочените по-горе директиви предоставят на спестителите или инвеститорите право да изискват от компетентните органи да предприемат пруденциални надзорни мерки в техен интерес, се поставят следните допълнителни въпроси:

Има ли такова право на спестител или инвеститор да бъдат предприети пруденциални надзорни мерки в негов интерес пряко действие в производства срещу съответната държава членка в смисъл, че националните разпоредби, които изключват такова право, трябва да бъдат пренебрегнати,

или държавата членка, която не е спазила това право на спестителите или инвеститорите при транспонирането на директивите, носи отговорност само съгласно принципите, уреждащи исковете за обезщетение срещу държавата по правото на Общността?

В последния случай, извършила ли е държавата членка достатъчно сериозно нарушение на правото на Общността, ако не е признала, че е предоставено право да бъдат предприети пруденциални надзорни мерки?