Дело C-39/02: Mærsk Olie & Gas, Заключение от 13 юли 2004 г.

1) Представлява ли процедурата за създаване на фонд за ограничаване на отговорността по искане на корабособственика съгласно Брюкселската конвенция от 10 октомври 1957 г. производство по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г., когато от заявлението, в което са посочени съответните имена, е видно кои могат да бъдат засегнати като потенциално увредени лица

2) Явява ли се разпореждането за създаване на фонд за ограничаване на отговорността по нидерландските процесуални правила, действащи през 1986 г., съдебно решение по смисъла на член 25 от Брюкселската конвенция от 1968 г.

3) Може ли фонд за ограничаване на отговорността, създаден на 27 май 1987 г. от нидерландски съд съгласно действащите тогава нидерландски процесуални правила без предварително връчване на засегнат ищец, да бъде отказано признаване в друга държава членка по отношение на съответния ищец на основание член 27, параграф 2 от Брюкселската конвенция от 1968 г.

4) Ако на въпрос 3 се отговори утвърдително, лишен ли е съответният ищец от правото да се позове на член 27, параграф 2 поради обстоятелството, че в държавата членка, в която е създаден фондът за ограничаване на отговорността, е повдигнал въпроса за компетентността пред по-горна инстанция, без преди това да е възразил за липса на връчване?