Дело C-404/02: Nichols, Съдебно решение от 16 септември 2004 г.

При какви обстоятелства, ако има такива, трябва да бъде отказана регистрацията на търговска марка (т.е. „знак“, който отговаря на изискванията на член 2 от Директива 89/104/ЕИО относно търговските марки), състояща се от едно фамилно име, като е „лишена от отличителен характер“ по смисъла на член 3, буква б) от Директивата?

По-специално (а) трябва ли или (б) може ли такъв знак, преди да е придобил отличителен характер чрез използване, да бъде отказан за регистрация, ако е често срещано фамилно име в държавата членка, в която се иска регистрацията на търговската марка, или ако е често срещано фамилно име в една или повече от другите държави членки?

Ако отговорът на въпрос 2(а) или (б) е положителен, уместно ли е националните органи да определят въпроса с оглед на предполагаемите очаквания на средния потребител по отношение на съответните стоки/услуги в държавата членка, като вземат предвид честотата на фамилното име, естеството на съответните стоки/услуги и разпространението (или липсата на такова) на използването на фамилни имена в съответния търговски сектор?

Има ли значение за целите на определянето дали едно фамилно име е „лишено от отличителен характер“ по смисъла на член 3, буква б) от Директивата, че ефектите от регистрацията на търговската марка са ограничени съгласно член 6, буква а)?

Ако да,

(а) трябва ли думата „лице“ в член 6 от Директивата да се разбира като включваща юридическо лице или предприятие и

(б) какво представлява „добросъвестна практика в индустриалната или търговската дейност“; по-специално, прилага ли се това изразяване, когато

(i) ответникът на практика не заблуждава обществеността чрез използването на собственото си име или

(ii) ответникът просто причинява неволно объркване чрез това?