Дело C-372/02: Adanez-Vega, Съдебно решение от 11 ноември 2004 г.

1. Подлежи ли лице, което претендира обезщетения по германското осигуряване за безработица повече от два месеца след приключване на задължителната си военна служба в Испания, на

(а) испанското законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 …

или

(б) германското законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква ж) от Регламент № 1408/71?

2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен:

(а) Представлява ли задължителната военна служба, извършена в Испания, „последна заетост … на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71?

(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:

Означава ли първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от държавата по местоживеене, следва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработица, сякаш е осъществена в държавата по местоживеене, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71?

(в) Ако отговорът на въпрос 2(б) е отрицателен:

При какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява осигурителен период за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71?

3. Ако отговорът на въпрос 1(б) е положителен:

(а) Лице, чийто последен осигурителен период в Германия е приключил повече от една година по-рано, след което е изпълнило задължителна национална служба в Испания за девет месеца, изпълнило ли е „последно“ осигурителни периоди по германското законодателство по смисъла на член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71?

(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен:

При какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява осигурителен период за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(в))?

(в) Ако член 67 от Регламент № 1408/71 не следва да се прилага спрямо ищеца (въпроси 3(а) и (б)):

(i) Представлява ли задължителната военна служба, извършена в Испания, „последна заетост … на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(а))?

(ii) Ако отговорът на въпрос 3(в)(i) е положителен:

Означава ли първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от държавата по местоживеене, следва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработица, сякаш е осъществена в държавата по местоживеене, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(б))?

4. Ако периодът на задължителна испанска национална служба не може да бъде взет предвид по член 71 или 67 от Регламент № 1408/71 за целите на правото на ищеца на обезщетение по германското осигуряване за безработица, съществува ли такова право въз основа на принципа на равно третиране по член 3 от Регламент № 1408/71 или на други общи разпоредби на европейското право?