Дело C-457/02: Niselli, Съдебно решение от 11 ноември 2004 г.

Може ли понятието „отпадък“ да се определя от следното условие: че думите „изхвърля“, „възнамерява да изхвърли“ и „е длъжен да изхвърли“, въведени в италианското законодателство с член 6, буква а) от Законодателен декрет № 22/97, се тълкуват по следния начин:

а) „изхвърля“: всяко поведение, при което пряко или косвено вещества, материали или стоки се обезвреждат или подлагат на обезвреждане или оползотворяване съгласно приложения B и C към Законодателен декрет № 22/97;

б) „възнамерява да изхвърли“: намерението да се подложат вещества, материали или стоки на обезвреждане или оползотворяване съгласно приложения B и C към Законодателен декрет № 22/97;

в) „е длъжен да изхвърли“: задължението да се подложат вещества, материали или стоки на оползотворяване или обезвреждане, наложено от законова разпоредба, от акт на публичен орган или поради самата природа на веществата, материалите или стоките, или поради включването им в списъка на опасните отпадъци, съдържащ се в приложение D към Законодателен декрет № 22/97?

Възможно ли е окончателно да се изключат от определението за „отпадък“ стоки, вещества и материали, които са производствени или потребителски остатъци, когато:

а) те могат и действително се използват повторно и обективно в същия или подобен или различен производствен или потребителски цикъл, без да се подлагат на предварителна обработка и без да причиняват вреда на околната среда;

б) те могат и действително се използват повторно и обективно в същия или подобен или различен производствен или потребителски цикъл, след като са подложени на предварителна обработка, без обаче да е необходимо да се извършва някоя от операциите по оползотворяване, изброени в приложение C към Законодателен декрет № 22/97, който възпроизвежда текста на приложение II Б към Директива 91/156/ЕИО?