Дело C-186/04: Housieaux, Съдебно решение от 21 април 2005 г.

Явява ли се срокът от два месеца, предвиден в член 3, параграф 4 от Директива 90/313, инструктивен срок, тоест само ориентировъчен за органа, до който е отправено искането за предоставяне на информация, или е задължителен срок, който този орган трябва да спазва?

В случай че срокът от два месеца е задължителен и че след изтичането на този срок органът, до който е отправено искането за предоставяне на информация, не е приел никакво решение, какво е решението, посочено в член 4 in fine от посочената директива, по отношение на което може да бъде поискано съдебно или административно преразглеждане „в съответствие с приложимите национални правни разпоредби“?

Забраняват ли член 3, параграф 4 и член 4 от посочената директива „приложимите национални правни разпоредби“ да тълкуват бездействието на органа, до който е отправено искането за предоставяне на информация, и то бездействието през двата месеца, посочени в член 3, параграф 4 от директивата, като мълчалив отказ на искането, тоест решение, което не е мотивирано, но което може да бъде предмет на съдебно или административно преразглеждане по член 4?

В случай че срокът от два месеца, посочен в член 3, параграф 4 от директивата, е инструктивен срок, препятстват ли член 3, параграф 4 и член 4 от директивата това „приложимите национални правни разпоредби“ да предвиждат възможност за заявителя на информация да покани органа на публичната власт да отговори на искането му за предоставяне на информация в определен срок, като при липса на отговор продължаващото бездействие на органа се счита за мълчалив отказ за предоставяне на информация, което решение може да бъде предмет на съдебно или административно преразглеждане?