Дело C-372/04: Watts, Заключение от 15 декември 2005 г.

1. Като се има предвид естеството на NHS и неговото положение съгласно националното право, следва ли член 49 ЕО, тълкуван в светлината на Geraets Smits, Muller‑Fauré и Inizan, да се тълкува в смисъл, че по принцип лицата, които обичайно пребивават в Обединеното кралство, имат право по правото на ЕС да получават болнично лечение в други държави членки за сметка на Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS)

В частност, при тълкуването на член 49 ЕО: (a) Съществува ли разлика между национална здравна служба, финансирана от държавата, като NHS, и осигурителни фондове като нидерландската схема ZFW, особено като се има предвид, че NHS няма фонд, от който трябва да се извършва плащане

(b) Задължена ли е NHS да разреши и плати за такова лечение в друга държава членка, независимо от това, че не е задължена да разреши и плати за такова лечение, извършено частно от доставчик на услуги в Обединеното кралство

(c) Има ли значение, ако пациентът осигури лечението независимо от съответния орган на NHS и без предварително разрешение или уведомление?
2. При отговора на въпрос 1, има ли значение дали болничното лечение, предоставяно от NHS, само по себе си представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО

Ако да, и при обстоятелствата, изложени в изложението на фактите по-горе, следва ли членове 48, 49 и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип: предоставянето на болнично лечение от органите на NHS представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО; пациент, получаващ болнично лечение по NHS, упражнява свобода да получава услуги по член 49 ЕО; и органите на NHS, предоставящи болнично лечение, са доставчици на услуги по членове 48 и 50 ЕО?
3. Ако член 49 ЕО се прилага към NHS, може ли NHS или държавният секретар да се позове като обективно оправдание за отказ на предварително разрешение за болнично лечение в друга държава членка на: (a) факта, че разрешението сериозно би подкопало системата на NHS за администриране на медицински приоритети чрез списъци на чакащи; (b) факта, че разрешението би позволило на пациенти с по-малко спешни медицински нужди да получат приоритет пред пациенти с по-спешни медицински нужди; (c) факта, че разрешението би довело до пренасочване на ресурси за плащане на по-малко спешно лечение за тези, които са готови да пътуват в чужбина, като по този начин неблагоприятно засяга други, които не желаят или не могат да пътуват в чужбина, или увеличава разходите на органите на NHS; (d) факта, че разрешението може да изисква Обединеното кралство да осигури допълнително финансиране за бюджета на NHS или да ограничи обхвата на лечението, достъпно по NHS; (e) сравнителните разходи за лечението и съпътстващите разходи в другата държава членка?
4. При определяне дали лечението е налично без неоправдано забавяне за целите на член 49 ЕО, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид по-специално следните обстоятелства: (a) времето на изчакване; (b) клиничният приоритет, даден на лечението от съответния орган на NHS; (c) управлението на предоставянето на болнична помощ в съответствие с приоритети, насочени към най-доброто използване на ограничените ресурси; (d) фактът, че лечението по NHS се предоставя безплатно в момента на предоставяне; (e) индивидуалното медицинско състояние на пациента и историята и вероятния ход на заболяването, по отношение на което този пациент търси лечение?
5. При правилното тълкуване на член 22, буква (в) от Регламент № 1408/71 и по-специално думите „в рамките на времето, което обикновено е необходимо за получаване на съответното лечение“: (a) Идентични ли са приложимите критерии с тези, приложими при определяне на въпроси за неоправдано забавяне за целите на член 49 ЕО

(b) Ако не, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид обстоятелствата, посочени във въпрос 4?
6. При обстоятелства, при които държава членка е задължена по правото на ЕС да финансира болничното лечение в други държави членки на лица, които обичайно пребивават в първата държава членка, следва ли разходите за такова лечение да се изчисляват по член 22 от Регламент № 1408/71 с оглед на законодателството на държавата членка, в която се предоставя лечението, или по член 49 ЕО с оглед на законодателството на държавата членка на пребиваване

Във всеки случай: (a) Какъв е точният обхват на задължението за плащане или възстановяване на разходите, особено когато, както в случая с Обединеното кралство, болничното лечение се предоставя на пациентите безплатно в момента на предоставяне и няма национално определен тарифен план за възстановяване на разходите на пациентите за лечението

(b) Ограничено ли е задължението до действителните разходи за предоставяне на същото или еквивалентно лечение в първата държава членка

(c) Включва ли задължението покриване на разходите за пътуване и настаняване?
7. Следва ли член 49 ЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че налагат задължение на държавите членки да финансират болнично лечение в други държави членки без оглед на бюджетните ограничения и, ако да, съвместими ли са тези изисквания с отговорността на държавите членки за организацията и предоставянето на здравни услуги и медицинска помощ, призната по член 152 ЕО?