Дело C-217/05: Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, Съдебно решение от 14 декември 2006 г.

Следва ли членове 10—13 от Регламент (ЕИО) № 1984/83 да се тълкуват в смисъл, че попадат в обхвата им договори за изключително разпространение на моторни и други горива, които формално са определени като договори за комисионна или агентски договори и които съдържат следните клаузи:

а) операторът на бензиностанцията се задължава да продава моторните и другите горива на доставчика съгласно крайните продажни цени, условията и методите на продажба и стопанска дейност, определени от доставчика;

б) операторът на бензиностанцията поема риска, свързан с продуктите, веднага щом ги получи от доставчика в резервоарите за съхранение на бензиностанцията;

в) след като получи продуктите, операторът на бензиностанцията поема задължението да ги съхранява при условия, които гарантират, че няма да настъпи загуба или влошаване на качеството им, и носи отговорност, когато е приложимо, както пред доставчика, така и пред трети лица за всяка загуба, замърсяване или фалшифициране, които могат да засегнат продуктите, и за всяка вреда, произтичаща от това;

г) операторът на бензиностанцията е длъжен да заплати на доставчика стойността на моторните и другите горива девет дни след датата на доставката им на бензиностанцията?