Дело C-500/06: Corporación Dermoestética, Заключение от 31 януари 2008 г.

1) Съвместими ли са с член 49 ЕО национални разпоредби като съдържащите се в членове 4, 5 и 9а от [Закона от 1992 г.] и в Министерски декрет № 657 от 16 септември 1994 г. и/или административни практики, които забраняват телевизионната реклама с национално разпространение на медицинско и хирургично лечение, извършвано в надлежно оправомощени за това частни медицински структури, дори когато същата реклама е разрешена по телевизионни канали с местно разпространение, и които същевременно налагат за разпространението на тези реклами ограничение на разходите в размер на 5 % от декларирания за предходната година доход?

2) Съвместими ли са с член 43 ЕО национални разпоредби като съдържащите се в членове 4, 5 и 9а от [Закона от 1992 г.] и Министерски декрет № 657/1994 и/или административни практики, които забраняват телевизионната реклама с национално разпространение на медицинско и хирургично лечение, извършвано в надлежно оправомощени за това частни медицински структури, дори когато същата реклама е разрешена по телевизионни канали с местно разпространение, и които същевременно налагат за този вид местно разпространение предварително разрешение от всяка отделна община след становище от съответната професионална колегия, както и ограничение на разходите в размер на 5 % от декларирания за предходната година доход?

3) Допускат ли член 43 ЕО и/или член 49 ЕО разпространението на информативната реклама за медицинско и хирургично лечение от естетично естество, извършвано в надлежно оправомощени за това частни медицински структури, да бъде подчинено на предварително допълнително разрешение, издавано от местните административни органи и/или от професионалните колегии?

4) Дали Federazione nazionale degli ordini dei medici (FNOMCEO) [Национална асоциация на лекарските колегии, наричана по-нататък „FNOMCEO“] и асоциираните лекарски колегии, като са приели деонтологичен кодекс, предвиждащ ограничения за рекламата на медицинските професии, както и тълкувателна практика на действащата правна уредба в областта на медицинската реклама, силно ограничаваща правото на лекарите да рекламират своята дейност — и двете задължителни за всички лекари, — са ограничили конкуренцията извън допустимото от релевантната национална уредба и в нарушение на член 81, параграф 1 ЕО?

5) Дали във всички случаи тълкувателната практика, приета от FNOMCEO, противоречи на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО, членове 4 ЕО, 98 ЕО, 10 ЕО, 81 ЕО и евентуално на член 86 ЕО, доколкото такава практика е разрешена от национална правна уредба, която изисква от компетентните професионални колегии в местен мащаб да извършват проверка на прозрачността и достоверността на рекламните съобщения, без да посочва критериите и условията за упражняване на това правомощие?