Дело C-119/22: Teva и Teva Finland, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Допуска ли член 3, буква в) от Регламент № 469/2009 издаването на сертификат за допълнителна закрила (СДЗ) за продукт, който се състои от две активни съставки, ако преди това само едната от тях е била предмет на СДЗ и е била разкрита от основния патент, а другата вече е била известна към датата на подаване на заявката за този патент или към приоритетната дата?

Достатъчно ли е за целите на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 даден продукт да бъде изрично посочен в претенциите на основния патент, за да се счита за защитен с него по смисъла на тази разпоредба, или е необходимо освен това продуктът по необходимост да попада в предмета на изобретението, за което е издаден патентът?

Следва ли член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 да се тълкува в смисъл, че продукт, състоящ се от две активни съставки (A+Б), е защитен от основен патент по смисъла на тази разпоредба, когато A и Б са изрично посочени в претенциите на този патент и спецификацията на този патент указва, че A може да се използва като лекарствен продукт за хуманна употреба самостоятелно или в комбинация с Б, която е активна съставка и е била обществено достояние към датата на подаване на заявката или към приоритетната дата за този патент, при положение че комбинацията от тези две активни съставки по необходимост попада в предмета на изобретението, за което е издаден същият патент?