Дело C-175/08: Salahadin Abdulla и др., Заключение от 15 септември 2009 г.

1) Трябва ли член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година да се тълкува в смисъл, че независимо от член 1, раздел С, параграф 5, второ изречение от Конвенцията от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците (Женевска конвенция за статута на бежанците) лицето губи своя статут на бежанец, след като престанат да съществуват обстоятелствата, които обосновават неговите опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, в резултат на които е признато за бежанец, като едновременно с това то няма други мотиви да се опасява от преследване по смисъла на същия член 2, буква в)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос налага ли загубата на статута на бежанец в приложение на член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83 освен това в страната, на която бежанецът е гражданин:
а) да съществува субект на закрила по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2004/83 и достатъчно ли е в това отношение закрилата да се предоставя единствено посредством международни сили,
б) за бежанеца да няма никаква опасност от тежко посегателство по смисъла на член 15 от Директива 2004/83, която да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила по силата на член 18 от същата директива, и/или
в) положението да е стабилно от гледна точка на сигурността и условията на живот изобщо да гарантират жизнения минимум?
3. В случай че обстоятелствата, в резултат на които на съответното лице е признат статут на бежанец, са престанали да съществуват, трябва ли новите и различни обстоятелства, обосноваващи наличието на преследване:
а) да се преценяват с оглед на критерия за достоверност, който се прилага още при признаването на статут на бежанец, или с оглед на друг критерий, и/или
б) да се преценяват, като се вземе под внимание облекчаването на доказателствената тежест, произтичащо от член 4, параграф 4 от Директива 2004/83?