Дело C-379/09: Casteels, Заключение от 11 ноември 2010 г.

1) Може ли при правен спор със своя работодател от частния сектор частноправен субект да се позове на член 42 от Договора за ЕО, без Съветът да е предприел действия

2) Противопоставят ли се член 39 от Договора за ЕО — преди влизането в сила на Директива 98/49/ЕИО — и член 42 от Договора за ЕО, взети поотделно или заедно, на това, че спрямо работник, който, без да е командирован, последователно полага труд за едно и също юридическо лице — негов работодател — в различни места на дейност, принадлежащи на този работодател, в различни държави членки и винаги е бил включен в действащите за съответното място на дейност допълнителни пенсионни планове, – при определянето на периода, необходим за придобиване на окончателни права на допълнителни пенсионни плащания (въз основа на вноските на работодателя и на работника) в определена държава членка, не се взема предвид нито вече придобитият при същия работодател в друга държава членка трудов стаж, нито включването му в допълнителна пенсионна схема там и – преместването на работника с негово съгласие в друго място на дейност на същия работодател в друга държава членка се приравнява на предвидения в пенсионната правна уредба случай на доброволно напускане на мястото на дейност, при което правата за получаване на допълнителна пенсия се ограничават до личните вноски на работника, и това положение води до неблагоприятната последица работникът да загуби правата си на допълнителни пенсионни плащания за работата му в тази държава членка, което не би било така, ако той беше работил за своя работодател само в една държава членка и бе продължил да се осигурява по допълнителната пенсионна схема на тази държава членка?