Дело C-199/11: Otis и др., Заключение от 26 юни 2012 г.

1) а) В член 282 от Договора, понастоящем член [3]35 [ДФЕС], се предвижда, че Съюзът се представлява от Комисията. Член 335 ДФЕС, от една страна, както и членове 103 и 104 от Финансовия регламент, от друга страна, предвиждат, че по административни въпроси, свързани с функционирането на институциите, Съюзът се представлява от съответните институции, като възможните последици от това са, че институциите могат да бъдат конституирани като страни — единствени или не — в производствата пред съответните съдилища. Получаването от определени изпълнители на прекалено завишени цени в резултат на създаването на картел несъмнено може да се квалифицира като измама. В белгийското право се прилага принципът lex specialis generalibus derogat. Доколкото този правен принцип е възприет и в европейското право, не следва ли да се счита, че съответната институция (с изключение на случаите, в които самата Комисия е възложител) трябва да поеме инициативата за предявяване на исковете?
б) (Въпрос, зададен при условията на евентуалност) Не би ли следвало Комисията да разполага поне с пълномощно да представлява съответните институции, за да може да защитава интересите им пред съд?
2) а) Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека гарантират на всяко лице правото на справедлив съдебен процес и свързания с него принцип, че никой не може да е съдия по собственото си дело. Съвместимо ли е с този принцип Комисията първоначално да действа в качеството си на орган по конкуренцията и да наложи санкция за приетото за противоправно поведение, а именно създаването на картел, поради нарушаване на член 81, понастоящем член 101 от Договора, след проведено от самата нея разследване и на един последващ етап да подготви предявяването на иск за обезщетение за вреди пред съответния национален съд и да вземе решение за неговото предявяване, при положение че двата въпроса са свързани помежду си и за тях отговаря един и същи член на Комисията, още повече че националният съд, пред когото е предявен искът, не може да се отклони от решението за налагане на санкция?
б) (Въпрос, зададен при условията на евентуалност) При [отрицателен] отговор на въпроса по точка 2, буква а), (т.е. ако се приеме, че е налице несъвместимост) по какъв начин съгласно правото на Съюза пострадалото от противоправно деяние (създаване на картел) лице (Комисията и/или институциите и/или Съюзът) трябва да предяви правото си на обезщетение, което също е основно право […]?