Дело C-518/11: UPC Nederland, Заключение от 30 април 2013 г.

Текст

... Електронни съобщителни мрежи и услуги — Нова регулаторна рамка — Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО — Приложно поле ratione materiae — Разпространение по кабел на свободно достъпни радио- и телевизионни програми — Прехвърляне на кабелна мрежа от община на частно предприятие — Съвместимост на договорна клауза, налагаща ограничение на таксата за основната услуга — Секторно регулиране ex ante — Правомощия на националните регулаторни органи — Предприятия със значителна пазарна мощ — Цели от общ интерес“

1. Настоящото преюдициално запитване дава възможност на Съда за първи път да разгледа отражението на правото на Съюза върху компетентността на държавите членки да налагат на предприятията, предоставящи услуги за разпространението на радио- и телевизионни програми, ограничителни мерки срещу увеличаването на цената на посочените услуги за крайните потребители. Особеност на спора по главното производство е обстоятелството, че разглежданата в главното производство ограничителна мярка приема формата на клауза, включена в договор, с който орган за местно самоуправление, в случая Gemeente Hilversum (община Hilversum), продава кабелната си мрежа на частно предприятие.

I – Правната уредба

2. Основните разпоредби на вторичното право на Съюза, които са релевантни за отговора на поставените по настоящото дело преюдициални въпроси, се съдържат в различните директиви, с които се въвежда така наречената нова регулаторна рамка в областта на електронните съобщения ( 2 ), а именно Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) ( 3 ) и четирите специфични директиви ( 4 ), които я ...