Дело C-473/13: Bero и Bouzalmate, Заключение от 30 април 2014 г.

Текст

... а че в отговарящата за изпълнението на задържането му провинция не съществуват специализирани центрове като предвидените в член 16, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО(2) ?

2. Освен това може ли този гражданин да даде съгласието си да бъде задържан заедно с обикновените затворници и така да се откаже от правото, което му предоставя посочената разпоредба, да бъде отделен от тях?

3. По същество това са въпросите, които повдигат съединени дела C‑473/13 и C‑514/13, както и дело C‑474/13.

4. От Съда следователно се иска да уточни условията, при които държавите членки, в случая Федерална република Германия, трябва да осигурят задържането на гражданите на трети страни, по отношение на които е образувана процедура за извеждане на основание на Директивата.

5. Съгласно член 79, параграф 2 ДФЕС целта на Директивата е да установи ефективна политика за извеждане и репатриране, основана на общи правни норми и гаранции, с оглед на това съответните лица да бъдат връщани по хуманен начин и при пълно зачитане на техните основни права и на тяхното достойнство(3) .

6. От съображения 13 и 16, както и от текста на член 15, параграф 1 от Директивата следва, че държавите членки трябва да извършат процеса на извеждането посредством възможно най-леките принудителни мерки. Поради това, за да осигури ефективността на процедурите за връщане, Директивата предвижда степенуване на мерките — от мярката, която оставя най-голяма свобода на заинтересуваното лице, а именно да му се определи срок за доброволно напускане, към мерките, които я ограничават в най-голяма степен, а именно задържането в специализиран център. Единствено ...