Дело C-245/24: Lukoil Bulgaria и Lukoil Neftohim Burgas, Заключение от 10 юли 2025 г.

Текст

... министративен съд София-област (България)

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Нефтен сектор — Отказ да се предостави достъп до съществено съоръжение — Прилагане на теста от решение Bronner (дело C‑7/97) — Приватизация — Концесия“

1. Настоящото дело отново повдига въпроса за прилагането на ключовото решение Bronner ( 2 ) във връзка с отказ да се предостави достъп до съществена инфраструктура. Този път въпросът се повдига в контекста на бивша държавна монополна инфраструктура, която е придобита чрез приватизация и в която са извършени значителни инвестиции, както в изпълнение на договора за приватизация, така и в хода на стопанската дейност на новия собственик.

2. Настоящото запитване от Административен съд София-област (България) се отправя в рамките на жалба, подадена от „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД (наричано по-нататък „Лукойл България“) и „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД (наричано по-нататък „Лукойл Бургас“) (наричани заедно по-нататък „групата Лукойл“), срещу решение на Комисията за защита на конкуренцията (български национален орган по конкуренцията, наричана по-нататък „КЗК“) ( 3 ). В решението си този орган установява, че групата Лукойл е нарушила член 21, точки 2 и 5 от Закона за защита на конкуренцията (наричан по-нататък „ЗЗК“) и член 102, втора алинея, буква б) ДФЕС чрез злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива.

I. Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси

Дейностите на групата Лукойл в България и процесът на приватизация

3. Жалбоподателите в главното производство са две установени в България дружества, чиито дейности в тази държава членка датират от ...