Дело C-497/13: Faber, Заключение от 27 ноември 2014 г.

1. Националният съд длъжен ли е — било поради принципа на ефективност, било поради високото равнище на защита на потребителите в рамките на Европейския съюз, което се цели с Директива 1999/44, било поради други разпоредби или норми на правото на Съюза — да проверява служебно дали купувачът по даден договор е потребител по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 1999/44?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: това важи ли и когато преписката по делото не съдържа (или съдържа недостатъчна или противоречива) фактическа информация, която да позволява да се определи качеството на купувача?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос: това важи ли и в производство по обжалване, в което купувачът не възразява срещу това, че в решението си първоинстанционният съд не е извършил (служебно) тази проверка и че изрично е оставил открит въпроса дали купувачът следва да се счита за потребител?
4. Директива 1999/44 (или член 5 от нея) следва ли да се приеме за уредба, равностойна на националните норми от публичен ред във вътрешния правопорядък?
5. Принципът на ефективност, високото равнище на защита на потребителите в рамките на Европейския съюз, което се цели с Директива 1999/44, или други разпоредби или норми на правото на Съюза допускат ли нидерландското право, доколкото то възлага на потребителя/купувача тежестта за излагане на факти и обстоятелства и за доказване, що се отнася до задължението (своевременно) да уведоми продавача за предполагаемия недостатък на доставената вещ?
6. Принципът на ефективност, високото равнище на защита на потребителите в рамките на Европейския съюз, което се цели с Директива 1999/44, или други разпоредби или норми на правото на Съюза допускат ли нидерландското право, доколкото то възлага на потребителя/купувача тежестта да посочи и да докаже, че вещта не съответства на договора и че тази липса на съответствие е установена в срок от шест месеца след доставката

Какво означава изразът „всяка липса на съответствие, която бъде установена“ в член 5, параграф 3 от Директива 1999/44, и по-специално: доколко потребителят/купувачът е длъжен да изложи факти и обстоятелства, които се отнасят до липсата на съответствие (или до причината за нея)

За целта достатъчно ли е потребителят/купувачът да посочи и в случай на мотивирано оспорване, да докаже, че закупената вещ не функционира (безупречно), или той е длъжен също така да посочи и в случай на мотивирано оспорване, да докаже кой недостатък на продадената вещ е (бил) причина за това, че тя не функционира (или не функционира безупречно)?
7. За отговора на предходните въпроси има ли значение обстоятелството, че в настоящото производство и пред двете инстанции г‑жа Faber е представлявана от адвокат?