Дело C-455/14: H/Съвет и Комисия, Заключение от 7 април 2016 г.

Текст

... ален експерт към Полицейската мисия на Европейския съюз в Босна и Херцеговина — Решение за преназначаване — Член 24, параграф 1 ДЕС — Член 275 ДФЕС — Компетентност на Съда на Европейския съюз — Правомощия на националните юрисдикции — Категории актове от областта на ОВППС — Понятие за ограничителни мерки“

1. Договорът от Лисабон слага край на основаната на три стълба структура на Европейския съюз и включва разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност (наричана по-нататък „ОВППС“) в общата рамка на ЕС. С това обаче ОВППС не се превръща в изцяло общностна политика, тъй като все още е „предмет на специфични правила и процедури“ ( 2 ).

2. Една от съществените характеристики на специалната рамка, създадена за ОВППС от съставителите на Договорите, са ограничените правомощия, предоставени на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „СЕС“) в качеството му на институция на Съюза, в тази област. Може да се каже, че въпреки относителното разширяване на неговата компетентност, СЕС упражнява съдебен контрол в областта на ОВППС само при изключителни обстоятелства. Въпреки това точните очертания на тази компетентност не са напълно ясни.

3. Настоящият случай предоставя на Съда (наричан по-нататък „Съдът“) една от първите възможности да определи обхвата на своята компетентност по отношение на ОВППС. Ключовият въпрос в настоящото производство всъщност е дали Общият съд е компетентен да разгледа жалба за отмяна на решения на ръководителя на мисия на ЕС, създадена съгласно ОВППС. Сложността и деликатността на разглеждания въпрос личи и от факта, че позициите, защитавани от трите страни в това производство, ...