Дело C-249/16: Kareda, Заключение от 26 април 2017 г.

1) Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи:

а) по член 7, точка 1, буква б), второ тире от този регламент („Предоставяне на услуги“) или

б) по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламента съгласно lex causae?

3) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а):

Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?

4) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква б):

Кой момент е релевантен за определянето на мястото на изпълнение по отношение на нарушеното договорно задължение по член 7, точка 1, буква а) от този регламент:

а) моментът, към който двамата длъжници са взели кредита (март 2007 г.), или

б) съответният момент, в който длъжникът по кредита, който има право на регресен иск, е извършил плащанията към банката, от които извежда правото си на регресен иск (от юни 2012 г. до юни 2014 г.)?