Дело C-814/18: Ursa Major Services, Съдебно решение от 22 януари 2020 г.

Приложим ли е член 55, параграф 1 от Регламент № 1198/2006 в отношенията между субсидиращия орган, в конкретния случай министъра, и бенефициера (получателя на субсидията)?

В случай че отговорът на първия въпрос е в смисъл, че член 55, параграф 1 от Регламент № 1198/2006 се прилага в отношенията между субсидиращия орган и бенефициера, могат ли разходите, платени от трето лице (чрез прихващане или не), да бъдат разглеждани като разходи по член 55, параграф 1 от Регламент № 1198/2006, направени в действителност от бенефициера?

В случай че отговорът на втория въпрос е в смисъл, че разходите, платени от трето лице (чрез прихващане или не) не могат да бъдат разглеждани като разходи по член 55, параграф 1 от Регламент № 1198/2006:
а) следва ли в резултат на възприетата административна практика, според която субсидиращият орган разглежда систематически финансовото участие от страна на трети лица като разходи по смисъла на член 55, параграф 1 от Регламент № 1198/2006, направени в действителност от бенефициера, да се приеме, че не може да се очаква от бенефициера да установи, че това тълкуване на член 55, параграф 1 от Регламент № 1198/2006 от страна на субсидиращия орган е неправилно, поради което бенефициерът има право да претендира субсидията в размера, в който тя му е била отпусната, и
б) в този случай следва ли финансовото участие от страна на трети лица да бъде причислявано към разходите по смисъла на член 55, параграф 1 от Регламент № 1198/2006, направени в действителност от бенефициера (в резултат на което следва да бъде определен по-голям размер на субсидията), или
в) след съобразяване на принципа на защита на оправданите правни очаквания и/или на принципа на правна сигурност следва да се отрече връщането на неоснователно отпуснатата субсидия?
г) в това отношение от значение ли е обстоятелството, какъвто е настоящият случай, че по субсидията е отпуснато авансово плащане?