Дело C-103/18: Sánchez Ruiz, Съдебно решение от 19 март 2020 г.

Може ли ситуация като описаната в настоящото дело (в която работодател от публичния сектор не спазва нормативно установените времеви ограничения и по този начин позволява последователно сключване на срочни трудови правоотношения или запазва срочния характер на трудовото правоотношение, като преобразува назначението като член на помощния персонал с нормативно установен статут в назначение като член на временно назначения на щатна длъжност персонал с нормативно установен статут или като заместващ персонал) да се счита за злоупотреба с използването на последователни назначения и следователно да се разглежда като ситуация, описана в клауза 5 от Рамковото споразумение?

Трябва ли Рамковото споразумение, разглеждано във връзка с принципа на ефективност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национални процесуални норми, които изискват от временно назначен работник активно да оспорва по административен или да обжалва по съдебен ред (всички последователни назначавания и освобождавания от длъжност), като условие, за да може неговото положение да попадне в обхвата на Директива 1999/70 и той да може да претендира правата, предоставени му от правото на Съюза?

Може ли да се счита, че положение, при което работник на срочен трудов договор последователно и без прекъсване е бил страна по срочни трудови правоотношения, работейки трайно през всички или почти всички дни от годината при последователни назначения в продължение на много години, e в противоречие с клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение и следователно не е налице обективна причина, макар да е спазено основанието за неговото назначаване; следва ли посочената необходимост да се счита за постоянна, а не за временна, и следователно да не попада в обхвата на съдържащото се в клауза 5, точка 1, буква а) понятие за обективна причина, с оглед както на описаните параметри, т.е. наличие на множество назначения, продължаващи години наред, така и на наличието на структурен недостатък, който се изразява в процента на срочните назначения в съответния сектор или на обстоятелството, че тази необходимост по правило винаги се удовлетворява от временно назначени работници, които се превръщат в съществена част от функционирането на публичния сектор; или за определяне на допустимата максимална продължителност на срочните трудови правоотношения по същество може да се приеме, че следва да се приложи текстът на разпоредбата, допускаща използването на такива временно назначени работници, съгласно която те могат да бъдат назначавани в случай на необходимост, неотложност или за осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер, така че, за да може да се приеме, че е налице обективна причина, използването на временно назначени работници трябва да отговаря на посочените извънредни обстоятелства, като случаят престава да бъде такъв и съответно ще е налице злоупотреба, когато тези работници престанат да се използват в изолирани случаи, инцидентно или във връзка с определени обстоятелства?

Съвместимо с Рамковото споразумение ли е да се счита, че съображения за необходимост, неотложност или осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер съставляват обективна причина за назначаване и последователно подновяване на правоотношенията на временно назначени компютърни специалисти с нормативно установен статут, когато тези служители в публичната администрация изпълняват постоянно и трайно нормалните функции на постоянния персонал с нормативно установен статут, без назначаващата администрация да установява максимални граници за тези назначения, нито да изпълнява законовите си задължения за заемане на тези длъжности и за задоволяване на тези потребности чрез постоянен персонал с нормативно установен статут и без да е взета каквато и да било еквивалентна мярка за предотвратяване и недопускане на злоупотребата при използването на последователни срочни трудови правоотношения, в резултат от което временно назначените компютърни специалисти с нормативно установен статут продължават да работят в продължение на години, в настоящия случай — в продължение на 17 години без прекъсване?

Съвместима ли е съдебната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд) с разпоредбите на Рамковото споразумение и с направеното от Съда тълкуване на това споразумение, доколкото без да се вземат предвид други критерии в посочената национална съдебна практика се установява, че е налице обективна причина за назначаването, когато е спазено основанието за назначаване или когато назначението е временно, или се установява, че е невъзможно да се направи сравнение с постоянно назначен работник поради разликите в приложимия правен режим и в правилата за достъп или поради постоянния характер на функциите на назначените за неопределено време държавни служители и временния характер на функциите при служителите, които не са титуляри?

Когато националната юрисдикция установи злоупотреба при назначаването в рамките на последователни трудови правоотношения за определен срок на временен персонал с нормативно установен статут за заемане на свободни длъжности, с цел да бъдат обезпечени трайни структурни нужди от обслужване, и когато в националното право няма никаква ефективна мярка за санкциониране на такава злоупотреба и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза, следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да предприеме ефективни и възпиращи мерки, които да гарантират полезното действие на Рамковото споразумение, и по този начин да санкционира посочената злоупотреба и да заличи последиците от нарушаването на разглежданата разпоредба от правото на Съюза, като не приложи противоречащата ѝ национална правна норма?

Съвместимо ли е с целите на Директива 1999/70 — като мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза — срочното трудово правоотношение на персонал с нормативно установен статут, който е назначен временно на щатна длъжност, като помощен или заместващ персонал, да се преобразува в трайно трудово правоотношение, независимо с какво наименование — постоянен персонал с нормативно установен статут или непостоянно назначен за неопределен срок персонал, със същата стабилност на заетостта, която е присъща за правоотношението на постоянния персонал с нормативно установен статут, който се намира в сравнима ситуация?

В случай на злоупотреба при използването на последователни срочни трудови правоотношения, може ли да се приеме, че преобразуването на срочното трудово правоотношение в непостоянно правоотношение за неопределен срок или в постоянно такова отговаря на целите на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение само когато временно наетият служител с нормативно установен статут, пострадал от злоупотребата, се ползва от абсолютно същите условия на труд като постоянния персонал с нормативно установен статут (по отношение на социална закрила, професионално израстване, възможности за заемане на свободни длъжности, професионално обучение, неплатен отпуск, определяне на административен статут, други видове отпуски, пенсионни права и освобождаване от длъжност, както и участие в конкурси за заемане на свободни длъжности и повишаване), при спазване на принципите на стабилност и несменяемост, с всички свързани с това права и задължения, при еднакви условия с постоянно назначените компютърни специалисти с нормативно установен статут?

Налага ли правото на Съюза задължение за преразглеждане на окончателни съдебни решения или на административни актове при описаните обстоятелства, когато са изпълнени четирите условия, установени от Съда в решение от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz NV (C‑453/00, EU:C:2004:17): 1) съгласно испанското право администрацията и съдилищата разполагат с правомощие за преразглеждане с доказани ограничения, които правят това преразглеждане много трудно или невъзможно, 2) разглежданото решение е станало окончателно вследствие на решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция или като първа и последна инстанция, 3) това решение на национална юрисдикция се основава на тълкуване на правото на Съюза, което не е в съответствие с практиката на Съда и е прието, без Съдът да е бил сезиран с преюдициално запитване, и 4) заинтересованото лице е сезирало административния орган незабавно, след като е узнало за посочената съдебна практика?

Националните юрисдикции, които като европейски юрисдикции трябва да гарантират пълното действие на правото на Съюза в държавите членки, могат ли и трябва ли в рамките на съответните си правомощия да изискат от националните административни органи на държавите членки и да ги осъждат да приемат релевантните разпоредби за премахване на националните правни норми, които са несъвместими с правото на Съюза като цяло, и по-конкретно с Директива 1999/70 и с Рамковото споразумение?