Дело C-12/20: DB Netz, Заключение от 25 февруари 2021 г.

1) Трябва ли [Регламент № 913/2010], особено що се отнася до отговорностите на управителния съвет на коридор за товарен превоз по член 13, параграф 1, член 14, параграф 9 и член 18, буква в) от този регламент, да се тълкува в смисъл, че управителният съвет на коридора за товарен превоз има правомощието сам да определя процедурата за подаване на заявки за разпределяне на инфраструктурен капацитет до единното обслужващо гише по член 13, параграф 1 от посочения регламент и например да предвиди, както в случая, да се използва единствено определена електронна резервационна платформа, или всъщност тази процедура попада под действието на общите разпоредби на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива [2012/34] във връзка с точка 3, буква a) от приложение IV към нея, така че може да се урежда само от заинтересованите от коридора управители на инфраструктура в съответните им референтни документи за железопътната мрежа?

2) Ако на първия въпрос следва да се отговори, че уредбата на посочената в първия въпрос процедура следва да се съдържа само в референтните документи за железопътната мрежа на заинтересованите от коридора за товарен превоз управители на инфраструктура, член 20 от Регламент [№ 913/2010] ли урежда проверката на референтните документи от националния регулаторен орган в това отношение, или тя също се урежда единствено от разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ национални разпоредби?

a) Ако проверката се урежда от член 20 от [Регламент № 913/2010], съвместимо ли е с разпоредбите на този член националният регулаторен орган да отхвърли съдържаща се в референтния документ за железопътната мрежа уредба като упоменатата в първия въпрос, без за целта да действа заедно и еднакво в предметно отношение с регулаторните органи на останалите заинтересовани от коридора за товарен превоз държави или най-малкото да се консултира с тях за намиране на единен подход?

б) Ако проверката се урежда от разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ национални разпоредби, съвместимо ли е с тях, и в частност с общото задължение за координация по член 57, параграф 1, второ изречение от тази директива, националният регулаторен орган да отхвърли подобна уредба, без за целта да действа заедно и еднакво в предметно отношение с регулаторните органи на останалите заинтересовани от коридора за товарен превоз държави или най-малкото да се консултира с тях за намиране на единен подход?

3) Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че управителният съвет на коридора за товарен превоз има правомощието сам да определя упоменатата в първия въпрос процедура, овластен ли е националният регулаторен орган съгласно член 20 от [Регламент № 913/2010] или съгласно разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ разпоредби да извършва проверка на референтния документ за железопътната мрежа на даден управител на инфраструктура, надхвърляща тази за съдържателното му съответствие с определената от управителния съвет процедура, и евентуално да отхвърля този документ, когато референтният документ на определен управител на инфраструктура съдържа уредба на тази процедура

Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, как следва да се отговори на букви а) и б) от втория въпрос предвид това правомощие на регулаторния орган?

4) Ако, видно от предходните въпроси, националните регулаторни органи разполагат с правомощия за проверка на посочената в първия въпрос процедура, трябва ли член 14, параграф 1 от [Регламент № 913/2010] да се тълкува в смисъл, че рамката, определяна съгласно тази разпоредба от изпълнителния съвет, представлява правна уредба на Съюза със задължителна сила за националните регулаторни органи и за националните съдилища, която има предимство пред националното право и чието крайно обвързващо тълкуване е от компетентността на Съда?

5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, разпоредбата на член 8, параграф 2 от съответните рамки, приети от изпълнителните съвети на всички коридори за товарен превоз съгласно член 14, параграф 1 от [Регламент № 913/2010], която предвижда, че коридорният капацитет се оповестява и разпределя чрез международна система за заявки, която следва да е във възможно най-голяма степен съгласувана с останалите коридори за товарен превоз, пречка ли е за приемането на решение на националния регулаторен орган, с което на управител на инфраструктура, заинтересован от даден коридор за товарен превоз, се дават указания за уреждането на тази система, които не са съгласувани с националните регулаторни органи на останалите заинтересовани от коридора държави?