Дело C-428/19: Rapidsped, Заключение от 6 май 2021 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 1 от [Директивата за командированите работници] във връзка с членове 3 и 5 от нея и с членове 285 и 299 от [унгарския] Кодекс на труда да се тълкува в смисъл, че нарушаването на тази директива и на френското законодателство относно минималната работна заплата може да бъде изтъквано от унгарски работници срещу техните унгарски работодатели в рамките на производство, образувано пред унгарските съдилища?
2) Трябва ли да се разглеждат като част от работната заплата дневните надбавки, предназначени за покриване на разходите, направени по време на командироване на работника в чужбина?
3) Противоречи ли на член 10 от [Регламент № 561/2006] практиката, съгласно която в случай на икономия, определена в зависимост от изминатото разстояние и изразходваното гориво, въз основа на определена формула работодателят изплаща на водача на превозното средство добавка, която не е част от предвидената в трудовия договор работна заплата и върху която не се заплащат данъци, нито осигурителни вноски?
Във всеки случай [добавката за] икономия на гориво подтиква водачите да управляват превозните си средства по начин, който би могъл да застраши пътната безопасност (например, като се движат възможно най-дълго време на свободна скорост при спускане).
4) Трябва ли да се прилага [Директивата за командированите работници] спрямо международния превоз на товари, особено като се има предвид, че Европейската комисия е образувала производство за установяване на неизпълнение на задължения от Франция и Германия поради прилагането на законодателството относно минималната работна заплата в сектора на автомобилния превоз?
5) В случай че не е била транспонирана в националното право, може ли дадена директива сама по себе си да породи задължения за частноправен субект и следователно сама по себе си да представлява основание за иск срещу частноправен субект във връзка със спор пред национален съд?