Дело C-420/20: HN (Procès d’un accusé éloigné du territoire), Заключение от 3 март 2022 г.

1. Допустимо ли е предвиденото в чл. 8, § 1 от [Директива 2016/343] право на обвиняемите да присъстват лично на съдебния процес срещу тях да бъде ограничавано с национална правна уредба, позволяваща налагането по административен ред на забрана на чужденци, придобили процесуалното качество на обвиняеми лица, да влизат и пребивават в страната, провеждаща наказателното производство?
2. При евентуален положителен отговор на въпрос № 1, ще бъдат ли изпълнени условията по чл. 8, § 2, б. „а“ и/или „б“ от [Директива 2016/343] за провеждане на съдебния процес в отсъствие на обвиняемото лице-чужд гражданин, ако същият бъде надлежно уведомен за делото и за последиците от неговото неявяване, представлява се от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата, но личното му явяване е възпрепятствано от наложена по административен ред забрана да влезе и пребивава в страната, провеждаща наказателното производство?
3. Допустимо ли е правото на лично участие в съдебния процес от обвиняемия по чл. 8, § 1 от [Директива 2016/343] да се превърне съгласно дадена национална правна уредба в негово процесуално задължение, дали по този начин държавите членки осигуряват по-висока степен на защита по смисъла на съображение 48 или пък подобен подход противоречи на съображение 35 от същата директива, където е предвидено, че правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес не е абсолютно и е възможен отказ от същото?
4. Допустим ли е предварителен отказ от правото по чл. 8, § 1 от [Директива 2016/343] на обвиняемия да присъства лично на съдебния процес срещу него, изразен недвусмислено в хода на досъдебното производство, ако е уведомен за последиците от неявяването си?