Дело C-92/81: Camera, Съдебно решение от 10 юни 1982 г.

1. Когато работник, получаващ парични обезщетения за болест и инвалидност в държава членка на Европейската общност, който е бил упълномощен да пребивава в друга държава членка с цел лечение, е останал в тази друга държава след изтичането на предписания срок и при условия, които са нередовни съгласно законодателството на държавата на произход и съгласно административно споразумение, сключено между двете държави, което остава приложимо по силата на Регламенти № 3 и 4 относно социалното осигуряване на работници мигранти, трябва ли член 83 от Регламент № 4 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба определя не само датата, на която се счита, че е направено заявление или жалба пред компетентния орган, институция или служба, но и валидността на искането, когато то е адресирано до орган, институция или служба на държава членка, различна от тази на компетентния орган, институция или служба?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че искане, подадено при гореописаните обстоятелства, трябва да се счита за валидно, въпреки че съгласно законодателството на държавата на компетентния орган пребиваването на заявителя в другата държава е било нередовно?

3. Също така, изключват ли разпоредбите на член 10, параграф 1 от Регламент № 3 относно социалното осигуряване на работници мигранти прилагането от осигурителната институция на държавата членка на произход на принципа на териториалност на обезщетенията, установен от националното законодателство, в случая от член 70, параграф 1 от белгийския закон от 9 август 1963 г.?