Дело C-9/00: Palin Granit и Vehmassalon kansaterveystyön kuntayhtymän hallitus, Заключение от 17 януари 2002 г.

Следва ли страничните камъни, които възникват при добив на едър камък, да се считат за отпадък по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г., като се вземат предвид следните обстоятелства a)-d)?
a) Какво значение следва да се придаде при тази преценка на обстоятелството, че страничните камъни се складират на територията, граничеща с каменоломната, в очакване на по-нататъшна употреба

Има ли изобщо значение обстоятелството, че страничните камъни се складират на територията на каменоломната, на граничещата с нея територия или по-далеч?
b) Какво значение следва да се придаде при преценката на обстоятелството, че страничните камъни имат същия състав като скалата, от която са добити, и че съставът на страничните камъни не се променя, независимо колко дълго или по какъв начин се складират?
c) Какво значение следва да се придаде при преценката на обстоятелството, че страничните камъни са безвредни за здравето на хората и околната среда

В каква степен изобщо следва да се взема предвид евентуалното въздействие на страничните камъни върху здравето и околната среда при преценката дали те представляват отпадък?
d) Какво значение следва да се придаде при преценката на обстоятелството, че намерението е страничните камъни изцяло или частично да бъдат преместени от мястото на складиране с оглед на използването им, например за запълване на земя или за вълноломи, и че страничните камъни могат да бъдат използвани като такива без обработка или други подобни мерки

В каква степен следва да се взема предвид колко сигурни са плановете на собственика на страничните камъни за такова използване на практика и колко скоро това би трябвало да стане след депонирането им на мястото за складиране?