Дело C-87/90: Verholen и др./Sociale Verzekeringsbank Amsterdam, Заключение от 29 май 1991 г.

1. Дали национален съд, който е сезиран в рамките на своята компетентност да прилага разпоредби на правото на Общността, е длъжен служебно да не прилага всяка разпоредба на националното право, която е несъвместима с разпоредба на правото на Общността, която има пряко действие, както и служебно да тълкува разпоредбите на националното си право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на разпоредба на правото на Общността, дори ако последната няма пряко действие?
2. Може ли национален съд да преценява съвместимостта на своето вътрешно право с разпоредба на правото на Общността в полза на лице, което не попада в обхвата ratione personae на тази разпоредба?
3. Следва ли член 2 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените в областта на социалното осигуряване да се тълкува като определящ само лицата, които могат да се позовават на разпоредбите на Директивата?
4. Могат ли лица, които имат процесуална легитимация съгласно националното процесуално право да предявят права върху обезщетения, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 79/7/ЕИО, да се позовават на тази директива и по-специално на член 4, параграф 1 от нея?
5. Приложими ли са разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО само по отношение на лицата, които имат право на обезщетенията, посочени в член 3, параграфи 1 и 2, и които са включени сред лицата, посочени в член 2?
6. Следва ли националният съд да определи, с оглед на националното си право, лицата, които имат право по схема за пенсия за старост като тази, установена с Algemene Ouderdomswet?
7. Следва ли Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да запазят, за какъвто и да е период, неравенства в третирането, засягащи условията за придобиване на права на пенсия за старост, когато тези обезщетения са били или ще бъдат изплатени след 23 декември 1984 г.?