Дело C-678/18: Procureur-Generaal bij de Hoge Raad der Nederlanden, Заключение от 18 септември 2019 г.

Текст

... идерландия)

„Преюдициален въпрос — Допустимост — Член 267 ДФЕС — Понятие за съдебен спор — Касационен протест в интерес на закона — Неизменимост на положението, установено с протестираното решение — Промишлен дизайн — Временни и обезпечителни мерки — Компетентност на националните първоинстанционни съдилища за постановяване на временни и обезпечителни мерки — Изключителна компетентност на съдилищата, произнасящи се по промишлените дизайни на Общността“

1. Регламент (ЕО) № 6/2002 ( 2 ) предвижда, че държавите членки посочват на своя територия едно или няколко „съдилища, които се произнасят по промишлените дизайни на Общността“, с изключителна компетентност по определени искове за нарушения и за обявяване на недействителност на промишлени дизайни на Общността (член 81).

2. При изпълнението на посоченото задължение Нидерландия възлага тази изключителна компетентност на Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия), като предоставя на един от съдиите от този съд правомощието да постановява временни и обезпечителни мерки.

3. Hoge Raad der Nederlanden (Върховeн съд, Нидерландия) изпитва съмнение относно съвместимостта на второто правило (а именно, че съдията от специализирания съд, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, със седалище в Хага, е единственият компетентен орган да постановява временни и обезпечителни мерки при спорове по член 81 от Регламент № 6/2002) с други разпоредби на този регламент.

4. Съмнението на запитващата юрисдикция се поражда с оглед на възникналата полемика в Нидерландия, където различни първоинстанционни и въззивни съдилища, които не притежават качеството на съдилища, произнасящи се по промишлените дизайни на Общността, се обявяват за компетентни да се произнасят по искания за налагане на временни и ...