Дело C-60/05: WWF Italia и др., Заключение от 16 февруари 2006 г.

Следва ли Директива 79/409/ЕИО да се тълкува в смисъл, че, независимо от вътрешното разпределение на правомощията между държавата и регионите, предвидено от националните системи, държавите членки трябва да приемат разпоредби за прилагане, уреждащи всички ситуации, които същата счита за заслужаващи защита, по-специално по отношение на гарантирането, че дерогациите за лов не надвишават малките количества, предвидени в член 9, параграф 1, буква в) от Директива 79/409?

По-специално по отношение на количествата, обхванати от дерогациите за лов, следва ли Директива 79/409/ЕИО да се тълкува в смисъл, че националната разпоредба за прилагане трябва да се позовава на критерий, който е определен или може да бъде определен, дори възложен на квалифицирани технически органи, така че упражняването на дерогациите за лов да се урежда от критерии, които обективно установяват количествено равнище, което не може да бъде превишено на национално или регионално равнище, като се вземат предвид различните екологични условия, които могат да съществуват?

Представлява ли националната разпоредба на член 19 бис от Закон № 157/92, като изисква задължително, но необвързващо становище на INFS за определяне на този критерий, без обаче да предвижда процедура за постигане на съгласие между регионите относно обвързващото определяне на разпределението за всеки вид на числовите лимити на дерогациите за лов, определени на национално равнище като малки количества, правилно прилагане на член 9 от Директива 79/409/ЕИО?

Явява ли се процедурата за проверка на съвместимостта с разпоредбите на Общността на дерогациите за лов, разрешени от италианските региони по член 19 бис от Закон № 157/92, предшествана от срок за уведомяване и следователно изискваща определени срокове, които също са необходими за приемането и публикуването на мярката, през които самият кратък период на дерогациите за лов може да изтече, подходяща за гарантиране на ефективното прилагане на Директива 79/409/ЕИО?