Дело C-531/16: Specializuotas transportas, Заключение от 22 ноември 2017 г.

1) Трябва ли свободното движение на хора и услуги, уредено съответно в членове 45 ДФЕС и 56 ДФЕС, принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност, уредени в член 2 от Директива 2004/18, и произтичащият от тях принцип на свободна и лоялна конкуренция между икономическите оператори (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че: ако свързани оференти, чиито икономически, управленски, финансови или други връзки могат да породят съмнение относно тяхната независимост и защитата на поверителната информация и/или могат да създадат (потенциални) предпоставки за получаване на предимство пред други оференти, са решили да подадат отделни (независими) оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, те са длъжни при всички случаи да оповестят тези връзки пред възлагащия орган дори ако той не е отправил отделно искане към тях, независимо дали националните правни норми в областта на процедурите по възлагане на обществените поръчки предвиждат такова задължение?
2) Ако отговорът на първия въпрос: a) е утвърдителен (т.е. оферентите трябва при всички случаи да разкрият връзките помежду си пред възлагащия орган), може ли да се счита, че в такъв случай неизпълнението на това задължение или некоректното му изпълнение е достатъчно основание възлагащият или упражняващият контрол орган (съд) да приеме, че свързаните оференти, които са подали отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, в действителност не се конкурират (а симулират конкуренция)

б) е отрицателен (т.е. оферентите нямат допълнително задължение — което не е предвидено в законодателството или в условията на процедурата — да оповестят връзките помежду си), трябва ли в такъв случай възлагащият орган да поеме риска от участие на свързани икономически оператори с произтичащите от това последици, ако не е посочил в документацията за обществената поръчка, че оферентите имат такова задължение за оповестяване?
3) Независимо от отговора на първия въпрос и с оглед на решение от 12 март 2015 г., eVigilo (C‑538/13, EU:C:2015:166), трябва ли правните разпоредби, посочени в първия въпрос и в член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби), да се разбират и тълкуват в смисъл, че: a) ако в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган по какъвто и да било начин узнае, че между определени участници в процедурата съществуват съществени връзки (отношения), той трябва, независимо от собствената си преценка на това и/или на други обстоятелства (например несходство на подадените оферти по форма и съдържание, публичен ангажимент на оферента за лоялна конкуренция и т.н.), да се обърне към свързаните оференти поотделно с искане да обяснят дали и по какъв начин личното им положение е съвместимо със свободната и лоялна конкуренция между оферентите

б) ако възлагащият орган има такова задължение, но не го изпълни, е налице достатъчно основание съдът да обяви действията му за незаконосъобразни, доколкото този орган не е гарантирал прозрачност и обективност на процедурата и не е поискал доказателства от жалбоподателя или не се е произнесъл служебно относно възможното въздействие на личното положение на свързаните лица върху резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка?
4) Трябва ли правните разпоредби, посочени в третия въпрос и в член 101, параграф 1 ДФЕС (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби), с оглед на постановените от Съда решения от 12 март 2015 г., eVigilo (C‑538/13, EU:C:2015:166), от 21 януари 2016 г., Eturas и др. (C‑74/14, EU:C:2016:42) и от 21 юли 2016 г., VM Remonts и др. (C‑542/14, EU:C:2016:578), да се разбират и тълкуват в смисъл, че: a) когато оферент (жалбоподател) е узнал за отхвърлянето на икономически най-изгодната оферта, подадена от единия от двама свързани оференти в процедура за възлагане на обществена поръчка (наричан по-нататък „оферент A“), и за възлагането на обществената поръчка на другия оферент (наричан по-нататък „оферент Б“) и като се имат предвид други обстоятелства, свързани с тези оференти и с тяхното участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка (а именно, че оференти A и Б имат един и същ съвет на директорите; че имат едно и също дружество майка, което не участва в процедурата за възлагане на обществена поръчка; че оференти A и Б не са уведомили възлагащия орган за връзките помежду си и не са предоставили поотделно допълнителни разяснения относно тези връзки, по-специално защото към тях не са били отправени никакви искания; че оферент А е предоставил в офертата си непоследователна информация относно това доколко предложените транспортни средства (камиони за сметоизвозване) отговарят на условието на поръчката, свързано с нормата Евро 5; че оферентът, подал икономически най-изгодната оферта, която е отхвърлена поради установени недостатъци, първо, не е оспорил решението на възлагащия орган, и второ, е подал жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с която [е оспорил] по-специално законосъобразността на отхвърлянето на неговата оферта; и т.н.), и когато във връзка с всички тези обстоятелства възлагащият орган не е предприел никакви действия, дори само тези данни са достатъчно основание да се поиска от органа, упражняващ контрол, да установи незаконосъобразността на действията на възлагащия орган, доколкото той не е гарантирал прозрачност и обективност на процедурата, като освен това не е поискал от жалбоподателя да представи конкретни доказателства, че оференти А и Б са действали нелоялно

б) само обстоятелството, че оферент Б доброволно е подал декларация за действително участие, че същият е приложил стандартите за качество на управлението при участие в процедура за възлагане на обществена поръчка и освен това, че офертите на оференти А и Б не са идентични по форма и съдържание, не представлява доказване в достатъчна степен пред възлагащия орган, че участието на тези оференти в процедурата за възлагане на обществена поръчка е действително и лоялно?
5) Могат ли действията на взаимно свързани икономически оператори (дъщерни дружества на едно и също дружество), които участват поотделно в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, чиято стойност е от порядъка на стойностите на обществени поръчки от международен мащаб, а седалището на възлагащия орган, който обявява процедурата, и мястото, на което ще се предоставят услугите, не са много далеч от друга държава членка (Република Латвия), по принцип да се преценяват — като се има предвид по-специално доброволната декларация за лоялна конкуренция на един от въпросните икономически оператори — въз основа на разпоредбите на член 101 ДФЕС и практиката на Съда, която тълкува тези разпоредби?