Дело C-5/93: DSM/Комисия, Съдебно решение от 8 юли 1999 г.

Тълкуван ли е неправилно член 41 от Статута на Съда на Европейския съюз относно условията за допустимост на молба за преразглеждане?

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при ограничаване на анализа само до определени факти?

Нарушено ли е изискването за мотивиране чрез определяне на измененията и допълненията в текста на решението като „нови факти“?

Допуснато ли е нарушение на изискването за мотивиране чрез приемане, че на DSM е било известно за измененията въз основа на изслушването по делото PVC?

Нарушено ли е изискването за мотивиране чрез определяне на измененията и допълненията като „достатъчно явни“ и правно релевантни факти?

Нарушено ли е изискването за мотивиране чрез приемане, че решението по делото PVC, писмото до Комисията и липсата на отговор не са релевантни?

Спазено ли е изискването за мотивиране и принципът на равно третиране, като не е разгледана по същество молбата за преразглеждане, за разлика от подхода по делата PVC?

Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез поставяне на предприятията в различно положение според датата на постановяване на решението?

Следва ли възражението за нищожност на акт на институция на Общността да се разглежда като въпрос от публичен ред, който съдът следи служебно и без ограничение във времето?